Ножове Laguiole

Ножовете Laguiole, произнасяни на френски: ​[laɡjɔl], са високо качествени френски ножове, оригинално произвеждани в „града на ножовете“ Тиер (Thiers), както и в селцето Лагьол, и двете в областта Окситан (Occitan), Франция, от където идват 70% тези ножове.

"Laguiole" не е нито запазена марка, нито пък име на фирма-производител. По скоро името "laguiole" се свързва с определена, специфична форма стоманен нож, традиционен за този район.

Тук е добре да кажем няколко думи за испанските сгъваеми ножове Navaja, защото те също играят роля в историята на френския Лагьол. Тези ножове започват да се коват около 1790 година, имат острие във формата на ятаган с извита дръжка и оказват голямо влияние за появата на класическия нож "laguiole". Именно Арабо-Испанските ножове от Андалусия – navaja, предшестват изработката на ножовете Лагьол, тъй като сезонната миграция на овчари и стада между Каталуния (Испания) и Франция довела до създаването му. И тъй като нещата имат склонността да се развиват, през 1880 към традиционният сгъваем нож започнали да добавят и тирбушон, за нуждите на ресторантьорите в Оверж и Париж. Когато изработват нож с тирбушон, или друг допънителен елемент, се налага леко измененение на формата на дръжката, станала известна с името „дамски крак“ поради сходство във формата.

Малко история:

Френските ножове "laguiole" се появяват през 1829, а създателят им се нарича Jean-Pierre Calmels. Първите модели са с право острие и дръжка и получават името laguiole droit (прави ножове). Останалата в историята, класическа днес форма на полу-ятаган се създава през 1860. За разлика от напълно затварящите се при сгъване ножове navaja, френския Лагьол не се затваря напълно. Именно този полу-затвор е отличителна черта на сгъваемия нож Лагьол, освен, че мястото му на изработка трябва да е във Франция, за предпочитане в Тиер или Лагьол. Днес се произвеждат предимно не сгъваеми стек ножове, макар, че сгъваемите също имат почитатели, а някои модели са и изключителна стойност.

Производство:

Поради това, че Лагьол не е марка, а тип нож, има много произведени в Азия евтини модели. Голяма част от тях са с не високо качество. Качествените и Оригинални ножове се изработват във Франция, от опитни майстори. Те с гордост гравират върху стоманата на острието своят знак повече от 150 години.

Има цели 109 стъпки при производството на ножовете "Laguiole" с едно острие, 166 стъпки при изковаването на ножовете с тирбушон и 216 стъпки при направата на ножове с 2 вградени инстумента (тирбушон и друго).

Класическия сгъваем нож „laguiole“ е тесен и леко извит. Обикновено е около 12 см дълъг, когато е затворен. Има тесен, остър връх с форма на полу-ятаган и се слави с висококачествената си конструкция. По традиция дръжката на ножа Лагьол се прави от рог, а в съвремието се използват и други материали. Те включват слонова кост, екзотична дървесина, фосилизирала слонова кост от мамут от Аляска или Сибир, различни френски дървесни видове, маслиново дърво и др. Острието на laguiole се изработва от неръждаема стомана или високо-карбонова стомана, като може да се използва стомана XC75, която е с 0,75% карбон, или стомана XC100 - с 1% карбон.

Наскоро, френския дизайнер Филип Старк направи свой прочит на класическите ножове Лагьол, използвайки алуминий за дръжката, като даде ново звучене на модел от 1910 г. В Gourmet House предлагаме този нож съвсем скоро.

Някои любопитни неща от историята:

На дръжката на някои ножове от края на 19 век, та и до днес, има т.нар. „Овчарски кръст“, образуван от пресичането на 6-8 метални точки, оформящи кръст. Легендата твърди, че овчарите забивали ножовете си в земята и се молели на този кръст, поради невъзможността до отидат на църква по време на сезонната миграция на добитъка. Много легенди се разказват за мухата (или пчелата) на дръжката. Една от тях гласи, че Император Наполеон I награждавал войниците за храброст с пчела – династичния символ на Наполеон. Само че, пчелата на дръжката на ножовете Лагьол се появява едва след Втората Световна Война, повече от век след смъртта на императора. Пчелата, мухата, или "la mouche" на френски, стои върху горния край на острието. Тази част е повдигната, за да създаде място, където палеца да почива. По-старите Лагьоли имат всевъзможни украси по дръжките, без те да са непременно инсекти.