Порцелан

Да започнем с едно уточнение за порцелана:

Тъй като порцеланът е бил изобретен за първи път в Китай, той неофициално е станал известен като 'fine china' или 'china' за англоезичните страни. Ако видите такъв надпис, това не значи, че изделието е изработено в Китай. В превод това е изделие от порцелан или фин порцелан, а ако надписа е 'fine bone china' значи е от костен порцелан. Сега можем да започнем.

Любопитни факти и малко не скучна история:

Порцеланът, често наричан бяло злато, се цени заради вълнуващата му деликатност, изящна изработка, трайност (повече от 1000 години), а също и заради екзотичния му произход. Марко Поло го донесъл за пръв път в Европа от Китай, през четиринадесети век: малък сиво-зелен буркан сред богатството му от копринени брокати, подправки и флакони с мускусни аромати. Поло го нарекъл porcellana. Това е псевдоним на италиански за малък морски охлюв, чиято лъскава, бяла повърхност наподобявала порцелан.
Цената му естествено била много висока и скоро всички разбират, че вътрешното производство би било по-евтино, по-лесно и би включвало по-малко счупени при транспортирането изделия. Но европейците не можели да разберат как да си направят порцелан у дома близо петстотин години. Опитите били съкрушителни, дори били пробвани въображаеми хипотези, че „яйчните черупки и люспи на риба се стриват на прах, който след това се смесва с вода и се оформя ваза."
За жалост, нищо от това не е вярно. Яйчните черупки и рибени люспи щяха да се превърнат в пепел. Порцеланът традиционно се пече между 1200 и 1400 ° С и се произвежда (най-общо казано) от три основни съставки: каолин, фелдшпат и кварц, който се превръща в стъкло от високата температура и служи за спойка между материалите, както и за здравина.

Кои са важните имена в порцелана?

На първо място е Jingdezhen, все още наричан порцелановата столица на света. Джингзен е префектура в североизточната част на Китайската провинция Дзянси. Известен е като " Порцелановата столица", защото произвежда китайска керамика от поне 1000 години, а през голяма част от този период порцеланът Jingdezhen е бил с най-голяма важност и с най-доброто качество в Китай. Градът има добре документирана история, която обхваща повече от 2000 години.
Първи, през 1517г., португалските търговци започват директна търговия по море с династията Минг, а през 1598 г. следват холандски търговци. Доста време минава обаче, преди португалците (отново те!) да се усетят, че каолина играе ключова роля в сместа на порцелана и да пренесат първото количество ценна съставка в Европа. Благодарни сме им, а изящни и артистични изделия от португалски порцелан на Vista Alegre 1824 вижте тук.
Друго важно име е Майсен, Германия, където г-н Бьотгер създадва първата фабрика за порцелан в Европа. Любопитен факт е, че кралица Елизабет II получава порцеланов сервиз Майсен като сватбен подарък. Първият екземпляр от твърд и бял европейски порцелан е произведен през 1708 г, а завода Майсен е създадена през 1710 г.

Следващото име е Сток-он-Трент в Англия, където през 1759 се създава компанията за фин костен порцелан Wedgwood. Топ бранд от създаването си, сервизите за хранене и чай Wedgwood стават притежание на царски особи, като руската императрица Екатерина Велика, ползват се в Бъкингамския дворец, Ватикана, Кремъл, а се предлага и в България от Gourmet House. 

Какво се случва във Франция?

Първата френска порцеланова фабрика е Saint-Cloud от 1702 г. но продукцията и е с доста примеси. По-качествения френски порцелан започва да се прави цели 38 години по-късно, във Vincennes през 1740 година, а през 1756 производството се мести в по-големи помещения в Севр. Луксозният Лиможки порцелан започва да се произвежда от фабрики в и около град Лимож, Франция, едва в началото на края на 18 век. Истински фин, бял и съвършен, той е високо ценен и престижен в днешният свят. Вижте луксозните сервизи за хранене на Raynaud, които Gourmet House предлага. 

Какво е костен порцелан?

Костният порцелан представлява порцелан в който има минимум 30% фосфат от смлени животински кости. Това е най-здравият порцелан и има най-високата устойчивост, както на счупване, така и на отлюспване по ръбовете. Най-високо ценен обаче е заради външният си вид: неговата белота и прозрачност са ненадминати, а здравината му позволява от него да се произвеждат значително по-тънкостенни съдове, отколкото при обикновенния порцелан. Най-близък до белотата, прозрачността и финеса на костния порцелан е Лиможкият, но в него няма костно вещество.

Защо порцеланът е скъп?

Работата с порцелан изисква търпение, както и умение. Най-малкото количество вода може да промени текстурата му. Ако стените на купата са непостоянни като дебелина, съдът може да се напука, докато изстине. Другото е факта, че се свива при изпичане. И то с цели 20%! Още по-голяма беда е, че никога не може да се прогнозира точно колко ще се свие или деформира. Макар деформацията да е незначителна, когато говорим за съд с капаче, като захарница или супник например, тя може да е фатална. Да се напаснат двете части може да се превърне в истинско мъчение, затова и всички съдове с капак са значително по-скъпи от тези без, независимо от фабриката производител.
Прозрачността е също от значение. Колкото по-прозрачен е порцелана, толкова е по фин и по-сложен за направа. Изпича се при много по-висока температура от обикновения порцелан и следователно е по-труден и скъп за производство.

Не маловажен компонент е и декорацията. Като елитен материал, луксозния порцелан се декорира с истинско злато и платина, защото среброто оксидира. Използват се и скъпо струващи умения на майстори – декоратори, които рисуват на ръка изящните вази и сервизи.

Но най-харесваното в порцелана е неговата белота. Тя обаче се постига трудно. Качеството на всеки компонент има значение: от къде идва, колко и какви примеси има, как е пресят и рафиниран, колко процента от кой компонент дава най-добър резултат. Съвсем естествено, всеки пази тайните си и добрата рецепта е най-голямото достояние на всеки бранд.

Каква е разликата между порцелан и керамика?

Основната разлика между порцелана и керамиката е как е направена. И двете са от глинена смес, която се изпича в пещ, но порцелана е бял, от по-рафинирана глина и се изпича при по-високи температури. Това го прави по-плътен и по-здрав от керамичните изделия, независимо, че е много по-фин. Заблуда е, че дебелите изделия са по-здрави. Всичко зависи от качеството на суровините и температурата на изпичане.